На 7 март катедра Астрономия са поканили доц. д-р Любомир Цонев, за да ни поведе на пътешествие в историята на древни градове и астрономически вярвания. Темата на новото издание на Кръжока по астрономия е „Археоастрономия и археоурбанистика“. По традиция всички любители на науката са добре дошли във Физическия факултет в четвъртък от 19:30 ч.
Лекторът доц. д-р Любомир Цонев ще ни разкаже за астрономичните съображения, които са били актуални за древните градостроители: северната посока и изгревът на слънцето. Във втората половина на лекцията ще бъдат обсъдени 4 антични града на българска територия, чиято планировка отчасти е свързана с археоастрономични съображения: Улпия Ескус при днешното с.Гиген на брега на Дунав при вливането на р. Искър; Сердика; Филипопол и Севтопол/ис/.
Целта на доц. Цонев е да покаже колко разнообразни съображения са ръководели античните градостроители и колко малка е вероятността измежду тях да се намерят прости и еднозначни критерии за ориентация на уличната мрежа.
Доц. д-р Любомир Цонев следва физика в СУ „Св. Кл. Охридски” и през 1978 г. постъпва в Института по физика на твърдото тяло „Акад. Г. Наджаков” при БАН, София. Основните му интереси са в областта на оптиката и спектроскопията. От 2003 г. се занимава и с интердисциплинарни въпроси между археология, физика и астрономия. Пропагандира усвояването и прилагането на модерни оптични методи за датиране в археологията у нас.
Създава on-line каталог за мегалитите на Балканите: www.balkanmegaliths.bgjourney.com. Той е автор на книгите: „МЕГАЛИТИ НА БАЛКАНИТЕ” (2009 г.) „МЕГАЛИТИТЕ В БЪЛГАРИЯ” (2010 г.) „ОТНОВО ЗА МАДАРСКИЯ КОННИК” (2012 г.) „МЕГАЛИТИ И ДРУГИ ДРЕВНОСТИ. ИНТЕРДИСЦИПЛИНАРНИ СТУДИИ” (2017 г.)
Кръжокът по астрономия се провежда от над 110 години. Негов основател е световноизвестният математик акад. Кирил Попов, първият доктор по астрономия в България.
